Водопад

На 12-ти Август 2026 министър-председателят на България Румен Радев използва убийството на мъж от група тийнейджъри в Пловдив като поличитическо оръжие срещу опозицията и своите критици. Той заяви следното:

„През седмицата България беше потресена от садистичното убийство на Георги Кузев от организирана група младежи в Пловдив. МВР задържа извършителите, а съдът ги остави под стража. Правителството ни прие първи стъпки по проблема с младежката престъпност – обмисляме и по-радикални.“

Според съобщение на Министерски Съвет от 11-ти Август 2026: „Засилването от страна на Министерство на Вътрешните Работи на мониторинга за незаконно съдържание с или призоваващо към насилие в интернет, както и работата за прекратяване на разпространението му, е сред мерките, които следва да бъдат приложени веднага[…]“

Не се изяснява обаче, кой точно и как ще следи поведението на потребителите онлайн. Това е важно, защото подобни мерки предоставят възможност да бъдат използвани като репресивни механизми.

От друга страна, ще е интересно да се наблюдава, дали тези стриктни мерки ще бъдат приложени срещу инфлуенсъри и тролски профили, които подкрепят правителството на Радев.

„Но трябва да е ясно, че децата на България трябва да се възпитават в семейството и в училището. Ние не можем да ги оставим в токсичната среда на социалните медии.

При подобни трагедии цялото ни общество е редно да застане обединено зад жертвата и близките. Зад закона и морала! Затова е шокиращо, че се намират политици и инфуенсъри, които се опитват да печелят партиини дивиденти от убийството. Същите, които се обявяват срещу въвеждането на предмет „Добродетели и религия“ в училище.“

Ставаме свидетели, как Радев прави точно това, в което обвинява въпросните „политици и инфуенсъри“ – той използва убийството, за да прокара идеята си за изучаването на предмет „Добродетели и религия“ в училище. Такъв тип предмет е точно по Кремълски образец и лесно може да бъде използван за прокарването на идеология, удобна както за управляващите в България, така и за режима в Москва.

„Същите, които методично унищожават паметници и изтриват паметта за атни-фашизма днес са шокирани от фашистките символи на биячите от Пловдив.“

Това, което Радев визира е свалянето на паметника на Съветската Армия от Княжевската градина в центъра на София. Паметникът е построен от комунистическия режим с пропагандни цели. Тук трябва да се отбележи, че България е пълна с такива коминустически паметници, които все още виреят в много бъларски градове и села.

Това което Радев пропуска е фактът, че обвинените в убийството на Георги Кузев са били последвотели на руския неонацист Максим Марцинкевич – създател на Оккупай-педофиляй.

„Уважаеми господа от опозицията…“

Нека отбележим нещо истересно: очевидно за Радев жени не работят в парламента и народните представители могат да бъдат само „господа“.

„… тези безпросветни насилници са и ваши креатури, но в България няма място за фашистки изтъпления и ние ще сторим необходимото.“

По този начин Радев не просто прехвърля отговорността за случилото се на опозицията в парламента, но и завоалирано заклеймява всеки, който е срещу него като „фашист“.

По същия начин работи и кремълският модел, който обвинява неудобните за властта хора и организации за фашисти, нацисти, екстремисти и терористи, като по този начин си дава законови механизми да ги преследва и да налага репресии.

Самият Путин оправдава войната си срещу Украйна пред руснаците с това, че „нацифицира“ нападната държава.

Защо това е опасно?

Подобни завоалирани обвинения във фашизъм срещу опозицията и всички, които не са съгласни с Радев и неговото правителство, са изключително опасни. Те не просто водят до крайни разделения в обществото – нещо, което е цел на Кремъл във всички западни държави, но и лепват нарицанието „фашист“ на всеки, осмелил се да говори против Радев и неговото правителство.

Това е сигнал за една развиваща се диктатура, но не българска, а кремълска такава на българска територия. Откакто „Прогресивна България“ взе властта в страната, българските граждани са непрекъснато облъчвани с кремълска пропаганда. Думите, използвани от Радев, неговите министри, съветници и народни представители, често цитират дословно Путин, Песков, Захарова и други официални фигури от Москва.

Външнополитически Радев и министрите му предизвикват объркване, но от действията им виждаме отдръпване от подкрепата за Украйна и активна защита на кремълските бизнес интереси.

Разделянето на обществото на „наши хора“ и „фашисти“ изглежда като опортюнистично използване на жестоко убийство, но реално е част от цяла кампания, насочена към затвърждаване на кремълския модел в управлението на България.